Как да помогна на близък с паник атаки

Екипът на „Свобода от Паниката“

Първо: кога да се обадиш на 112

Ако човекът до теб има силни симптоми за първи път, потърсете медицинска помощ веднага – сърдечен проблем се изключва от лекар. Паник атаката, установена от лекар, сама по себе си не е опасна, но подобни симптоми може да имат и друга причина.

Обади се на 112, ако човекът до теб:

• има стягаща или притискаща болка в гърдите или болка, която се разпространява към ръката, врата, челюстта или гърба;
• има болка в гърдите, придружена от гадене, повръщане, ускорен, забавен или неравномерен пулс;
• диша много трудно – задъхва се, задавя се или не може да изговори и няколко думи – или изведнъж се задъхва повече от обичайното;
• кожата или устните му са бледи, синкави или посивели;
• има внезапни признаци на инсулт: увисване на едната страна на лицето; слабост или изтръпване на едната ръка или на едната страна на тялото; завален говор или трудност да намери думите; объркване; замъглено или изгубено зрение; залитане; силно главоболие – обади се и ако такива признаци са се появили през последните 24 часа и вече са отминали;
• губи съзнание и не реагира нормално.

Не позволявай на човека да шофира сам до болницата.

Ако се колебаеш дали е спешно – обади се. По-добре веднъж излишно.

Ако имаш мисли да посегнеш на себе си, потърси помощ веднага – още днес при личния лекар или психиатър. Обади се на 112 или иди в спешно отделение, ако животът на някого е в опасност или не знаеш дали можеш да се опазиш. Психичната спешност е толкова сериозна, колкото и физическата – не губиш ничие време.

Ако твоят близък сподели, че има мисли да посегне на себе си, това е спешно: помогни му да потърси помощ още днес, а ако животът му е в опасност – обади се на 112.

Ако лекар вече е изключил друга причина, атаките са като досегашните и няма нито един от признаците по-горе – ето какво помага. При нови или различни симптоми – отново към лекар.

Как да помогнеш по време на атаката

Разбираемо е и ти да се уплашиш – особено ако атаката дойде без предупреждение. Британската организация за психично здраве Mind съветва:

1. Опитай се да запазиш спокойствие.
2. Кажи му внимателно, че може би има паник атака и че си до него.
3. Насърчи го да диша бавно и дълбоко – без насилване, колкото му е удобно. Можете да дишате заедно.
4. Дай му нещо повтарящо се, върху което да се съсредоточи – например брой на глас или плавно вдигай и сваляй ръката си. Може да помогне и да потропа с крака на място.
5. Насърчи го да седне някъде на тихо и да се съсредоточи върху дишането, докато му олекне.

Ако човекът шофира, британската здравна служба NHS съветва да отбие и да паркира на безопасно място.

Не е нужно да спираш атаката

Твоята задача не е да спреш атаката, а да бъдеш спокойно присъствие до човека, докато тя отмине – и това сваля от теб тежестта да „оправяш“ нещо, което не се оправя със сила. Повечето паник атаки траят между 5 и 20 минути. Според Mind самото знание, че наблизо има някой, който знае какво да прави, може да помогне на човека да се чувства по-сигурен и по-спокоен.

Какво по-добре да не правиш

• Не му казвай да диша в хартиена торбичка. Mind предупреждава, че това може да не е безопасно.
• Не го притискай и не го насилвай да влиза в ситуации, преди да е готов – според Mind това може да засили тревожността му.
• Не мисли, че го прави нарочно. Mind напомня, че невъзможността да овладее тревогите си е част от самата тревожност – човекът не избира как да се чувства.

Защо „спасяването“ може да поддържа страха

Когато гледаш как любим човек се мъчи, инстинктът казва: изведи го, направи всичко вместо него, махни неприятното възможно най-бързо – и това е напълно човешко. Но извън спешните случаи тук има парадокс: „спасяването“ може да носи облекчение днес, а в дългосрочен план да поддържа проблема.

Когато няма признаци за спешност и мястото е безопасно, извеждането му, само за да се прекъсне паниката, може да донесе кратко облекчение, но и да поддържа избягването – мозъкът му може да заключи, че опасността е била истинска, и страхът да се затвърди. В книгата това е един от петте принципа: „Избягването поддържа проблема“.

NHS описва същия кръг: избягването на ситуации заради страх от нова атака може да засили паниката и да доведе до още атаки – живот в „страх от страха“. При агорафобията (страх от ситуации, от които излизането може да е трудно или в които помощта може да не е достъпна) някои хора излизат от дома само с приятел или партньор – и това също е избягване.

Натискът обаче също не помага (виж по-горе): не го задържай насила и не решавай вместо него с какво е готов да се справи. Mind съветва търпение, внимание към желанията му и темпо, което е приемливо за него.

Какво можеш да направиш в спокойните дни

• Научи повече за тревожността и паник атаките – така ще разбираш по-добре през какво минава.
• Питай го как тревожността влияе на ежедневието му и какво я облекчава или влошава. Когато го питаш от какво има нужда, му помагаш да усеща повече контрол.
• Насърчи го да потърси помощ, ако ти се струва, че тревожността започва да му създава проблеми. Mind предлага да му помогнеш да си запише час при лекар, да отидеш с него, да го изчакаш в чакалнята и да потърсите заедно терапевт или група, в която хора с подобен опит се подкрепят взаимно.

NHS съветва при симптоми на паническо разстройство човек да отиде при личния лекар – колкото може по-рано. Паническото разстройство се повлиява добре от лечение, а без помощ може да се засили. Подробно: Кога да потърся специалист и какво е КПТ.

А кой помага на теб?

Да подкрепяш човек с психичен проблем може да е много трудно. Ако понякога ти идва в повече – това се случва и на много други. Mind съветва:

• Грижи се и за своето психично здраве. Ако ти се разболееш, няма да можеш да подкрепяш по същия начин нито него, нито себе си.
• Постави граници и не поемай твърде много. Реши какви са твоите възможности и колко можеш да помагаш.
• Ако можеш, раздели грижата с други хора.
• Говори с някого за това как се чувстваш и потърси подкрепа и за себе си.

Как помага книгата

„Последната паник атака“ е книгата, която предлагаме на този сайт. Насоките на NHS, цитирани тук, не препоръчват конкретни книги.

В нея има отделна глава за близките. Наръчник за Близките – бонус в Системата „Свобода от Паниката“ – е ръководство за хората около човека с паник атаки: какво да казват и какво да правят по време на паника, къде е границата между подкрепа и неволно поддържане на страха и как да пазят себе си, докато помагат.

Ако ти имаш паник атаки и четеш тази страница – дай я на човека до теб. А за двама ви има книгата и Наръчника за Близките.

Виж книгата и бонусите

Често задавани въпроси

Опасна ли е паник атаката?

Според NHS паник атаката е много плашеща, но не е опасна и не причинява физическа вреда. Подобни симптоми обаче може да имат и друга причина – виж кога да се обадиш на 112.

Трябва ли да го изведа от мястото, където го е хванала атаката?

Ако мястото е безопасно, по-добре останете: NHS съветва човек да остане, където е, ако е възможно, и да устои на порива да избяга към „безопасно“ място. Но не го задържай насила – питай го какво му помага.

Какво да правя, ако не иска да потърси помощ?

Не го притискай, но можеш да го насърчаваш и да предложиш да отидеш с него при лекаря. Mind съветва да се вслушваш в желанията му и да вървите с темпо, което е приемливо за него. При мисли за самонараняване обаче не чакайте – потърсете помощ веднага (виж по-горе).

Прочети още

• Какво да правя по време на паник атака
• Паник атака: какво е, симптоми и какво помага
• Кога да потърся специалист и какво е КПТ

Статията е с образователна цел и не замества преглед и лечение. Подготвена е от екипа на „Свобода от Паниката“ и е сверена с източниците по-горе. Последна проверка: 24.09.2026.